Цяла вечност те търсих, почакай!
Не изчезвай безмълвна във мрака,
спри се за миг и името мое извикай,
че бърза нашето време, не иска да чака.
И под звездите ще остане навеки
нашата вечер с минути красиви,
сред безкрайните лунни пътеки
по които вървяхме щастливи.
А когато си тръгне нощта призори
и в утрото вятър в косите танцува
ще нарамим торбите със нашите дни,
щастливи че обич в гърдите бушува.
И всички така ще вървим по света
научени да грешим и да прощаваме,
да бъдем смирени и горди - без суета -
от живота да вземаме, но и да даваме.
06.10.16
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me