Без устните на душата ти с ягодов цвят

животът ми не би имал вкус и смисъл...

листа от рози са те, пътека от цветя,

полегнали върху тъмните и студените води

на езерото и с топлина осветяват ги...

А ласките от слънце и любов деликатно

минават през кожата и изпитанията им,

рисувайки и оцветявайки дълбочините 

и значението на всеки един миг живот...

А ти си светлината на моя, на празнината-

преди да те срещна и съдържанието и сега...

и създаваш го със тези розови листа от ягодов цвят...

Да, познаваш и осъзнаваш мястото ми в света,

а то е навсякъде където си ти, така че благодаря ти,

че съществуваш...