Затворих си очите - полетях
в едно невиждано от никого пространство...
Самотникът изтръгна се от този свят,
изригна себе си готов да странства.
Единствено, когато съм в летеж
не мисля повече за никаква родина.
Духът ми е отдаден на метеж.
Предишното превръща се в руини.
И вярвам силно, че ще долетя
до най-високото небе и ще остана -
звезда, погълнала с лъчите си нощта,
забравила за думичката \"двама\".