Re: \"Късно е...\" - chianti
Умирайки живеем някак си.
Лъжи отглеждаме, копнеж таим.
Изгарят ни въпроси: Трябва ли
за да сме двама друг да нараним?
Но безподслонни са очите, скитат
по пътища и друми прашни.
Ръцете ни, като ранени птици
се молят за трошица щастие.
В гърдите ни назряват пориви,
шепти надеждица - \"мечтай, сърце!\"
И не е късно. Не! За полети.
На прага ни любов, когато спре.
Решетките - капан за грешници,
строшим ли ги веднъж, ще се спасим.
Умирайки на ада в пещите,
в катарзисния миг ще се родим.