И след много животи да падам
и да губя на грешния зар,
и отново в душата да страдам,
и да нямам за болката цяр.

И след всеки кошмар да умирам,
и след всяка сълза да боля,
и от страх в самота да примирам,
и лъжата със стон да родя.

И сърцето назаем да давам,
и в тъга да живея безкрай,
да кървя, да пълзя, да не ставам,
ще мълвя твойто име докрай.