–Айде бе, братче, докога ще чакаме! Може ли такова нещо, с дете сме! Габи, престани да блъскаш масата! Айде, ела, три порции двойка кебапчета, поне си запиши, че после пак ще чакаме! – мъж  на средна възраст  нервничеше припряно, но глъчка от деца и шумотевица от другите маси, го заглушаваха.

–Габриела, ти нарочно ли го правиш? Веднага престани! – свирепо я погледна баща й.

Габи с още по-голямо усърдие продължи да си люлее краченцата и втренчи в него равнодушен поглед.

–Виж, направи поне един път и ти нещо, не стой така, че ще я плесна! – обърна се мъжът към жена си.

Тя се наведе и прошепна в ушенцето на дъщеря си:”Недей, миличка, за тати днес е специален ден, нали знаеш!”

Мъжът  скочи от масата, мърморейки колко нетърпимо е всичко това и заплашително се насочи към келнерите.

–Мамо, аз не искам кебапчета. Искам там – Габи показа с ръчичка към дансинга – Искам при другите деца!

–Ще отидеш, само да се нахраним – отговори майка й успокояващо.

–Но нали знаеш, че не обичам кебапчета – сбърчи  челце  Габи.

Жената погледна някъде встрани притеснено.

–Мамо,мамо, виж – забоде тя ръчичка във въздуха – Познаваш ли тази жена? Виж как ни гледа?
Жената  се обърна и изтръпна – беше Тя. Сама на маса. Пушеше цигара и отпиваше бяло вино.

–Недей така да сочиш, не е прилично!Не я познавам!

–Тогава защо ни гледа? Само нас?

–Не знам.

Като видя, че баща й се връща, Габи започна  отново да блъска масата.

Мъжът дръпна стола, извади носна кърпа и си избърса запотените очила.

–Казах им, сега ще донесат. Всичко се оправя, ама все с разправии. Няма да се оправи тая държава!

–Тате, виж онази жена, познаваш ли я? Гледа ни постоянно? – Габи пак изстреля ръчичката си с насочено пръстче, като не отместваше очи от дамата.

Той се обърна и не повярва на очите си! Камелия! Какво прави тук, нали знаеше, че тази вечер е за семейството му!

–Сега, Габи, нека да видя леличката, колежка е от работа!

Майка й  се изчерви и сведе очи, като че ли беше направила нещо срамно. Габи се загледа в баща си. Той говореше много оживено и разпалено и ръкомахаше , а жената  го гледаше уморено. След малко се върна.

–Така, сега трябва да донесат и кебапченцата – той се усмихна насила и хвана ръката на жена си, но тя  я издърпа  бавно.

Сервираха им. Двойка кебапчета с  гарнитура - лъжичка лютеница и три колеленца  необелена краставица.

Габриела се загледа апатично в децата, които се гонеха. Поглеждаше баща си как яде и майка си, която се опитваше да преглъща. Тя зарея пак поглед към децата .

–Габи, защо не ядеш? Специална покана ли искаш? – в гласа на баща й прозвуча заплашителна нотка.

–Студени са, а и  не обичам кебапчета!

–Какво?! – възмути се баща й – Знаеш ли колко деца мечтаят за едно мъничко кебапче, ти сега –фасони, какво става?

Майка й пак й зашепна, но този път тя не се подчини. Дори се извърна настрани демонстративно и подпря глава на лакътя си. Загледа се пак в оная жена, която не откъсваше очи от тях.

В този миг пред очите й светна светкавица и първо чу, а после усети силен плесник.

–Като ти говоря, ще ме слушаш, разбра ли? Само седмица ме нямаше и веднага майка ти те е разхайтила! Не те е срам! Какво искаш да покажеш,а? Кажи, какво? – разкрещя се мъжът.

Майка й занемя, а Габриела стискаше очи, за да не покаже сълзите си.

–Ставайте! Страхотна вечеря ми поднесохте и двете, няма що! Тръгваме!

Жена му стана и тръгна бавно след него. Габи изтича до масата на жената и като впери в нея  плувналите си в сълзи  очи, запита:

–Вие имате ли деца?

Жената се стресна. Поклати леко глава.

–Тогава да знаете, че децата не се бият! Никога! Дори и когато не искат кебапчета!