Там дето световете си мълчат,
а щастието е брат на самотата,
магия със парченце нейна плът,
донесе ми гласа й в тишината.

Чист като звънтене на елмаз,
шептящ като поточета през юни,
най-нежния, най-чакания глас,
създаваше вселени във съня ми.

Всеки звук бе късче кадифе,
разливах се във топлите извивки,
и литнала със влюбени криле,
подарявах на света усмивки. 

07.10.16