По теб въздишам, лято,
по теб и по твоята топлина,
по пеещото птиче ято
и по зрелите жита! 

Въздишам по синьото море
и по облачета бели във небето,
по игри на палаво дете,
и по щурците във полето!

Въздишам по вятъра летен
и по топлия летен дъждец,
по бодливия храст, от къпини преплетен,
по миризмата край мене на здравец!

Въздишам по пасящото стадо,
в дъждовната вечер на прозореца челото опрял...
Когато се върнеш, ти пак ще си младо,
а аз ще съм с година остарял!