Вятър издуха годините досегашни,
прати ги в миналото, скри ги в забрава,
останаха ми само спомените прашни-
въгленчета живи в заспала жарава.

Какво ли още за мене вече остава?
Животът бавно, но неотменно догаря,
краката болят, не чувам, по-трудно става,
но човек е роден да се бори до края.

Защото той, животът силните обича,
които са готови за него на всичко,
затова със сили и с добро ги облича
и се стреми небето над тях да е чисто.

О, Животе, аз тъй много съм влюбена в теб
и не искам още Черната да я срещам,
ти си силен, направи всичко да е наред
с радост, с усмивка всеки ден да те посрещам!