Родиха се под нашата стрЯха
две птички малки и добри.
И будни бяха, и растяха-
ковяха своите съдби.

Играха си добре и двете.
И учеха се да летят.
Избираха си цветовете
и учеха се да пестят.

Но дойде ден и отлетяха...
Остана стрЯхата сама.
И дните сякаш остаряха
с узрялата навън асма.

Останахме сами с жената-
напуснаха ни две сърца.
И към лъча на светлината
летят и двете ни деца.