Оголен съм изцяло.
Нека ти го кажа ясно.
Очите ти пронизват мойто тяло
и боли, боли ужасно. 

Няма със какво да се покрия.
Ти ме разсъблече.
Поддадох се на твоята магия...,
напълно завалдяла си ме вече.

А, бях брониран здраво.
Бях изковАн от непробиваема стомана.
Но сега..., сега казано направо
твоето мълчание в мен пробива рана. 

И боли, и щипе силно.
Нямам никаква противотрова. 
Вече не мога да стоя стабилно,
дори на блиндираната си основа.

Ти отвътре някак ме превзе .
Промъкна се зад желязната стена.
И аз паднах победен в твоите нозе.
Победен, без да сме водили война !?

Коя си ти!? Каква си ти!?
Магьосница от свят отвъден?
Богиня от небесни висоти?
На незнание ли съм осъден!?

Кажи, защо ме нараняваш?
С какво заслужих свойто наказание?
Нима не умееш да прощаваш?
Моля те, поне за някакво признание!

Кажи ми, моля те! Признай!
Мълчанието ти, е същински ад!
Искам да му сложиш край,
инак не мога да живея в този свят. 

Мълчиш. Не зслужавам ли поне обида?
Мълчанието ти бавно ме убива.
Не знам, къде вече да отида?
Какво да сторя за да си щастлива?

Като не искаш роб...
защо ме завладя!?
Заклех ти се до гроб... 
От теб зависи... отново
               да се преродя.   

Нехайко