Студените дъждовни капки
бавно се стичат по прозореца.
Наблюдавам ги за кратко.
Храна за душата на твореца.
От небето спускат се
и мисля си -
сълзите трупат се
на някой наранен.
Още в миналото научих,
капките дъждовни болка са.
Случи се, когато заключих
вратата на сърцето си.
Небето плаче неуморно,
ще ми се да е различно.
Но поне му е просторно,
на мен не ми е безразлично.
Обичам тази гледка -
на спокоен дъжд,
в такива дни човек си прави сметка
този свят, всъщност, колко му е чужд.