Защо ме караш да поглеждам
небето час по час?
Събирам облаците в мрежа,
измислям си компас...
На север вече е студено,
на запад пак вали,
на изток сочи \"забранено\",
на юг - ще ме боли.
Ще тръгна просто без посока
и с вързани очи!
Ще влача дългата си рокля,
смехът ми ще горчи,
но знам, че сигурно ще чакаш
на онзи кръстопът -
светът за миг ще свърши сякаш,
звездите ще заспят!
И в утрото ще ни открие някой,
превърнати в скала...
Ще свири само омагьосан вятър
в преплетените ни тела.