На баща ми - Ремзи Софуев - с обич! 

Отново колела на влак в унеса затракват. 
Казват ми от теб за нищо да не се деля.
Роден дом и тишина в едно очакват
своя повик искрен с теб да споделя.

От този повик в душата си аз тръгнах -
обич да намеря по земя благословена.
От болките човешки в полъх се превърнах -
да преоткривам свободата, в мигове родена...