29. Sept. 2016.
Обичам да п...к... ... ,
дори под чуждите стволове,
не знам дори дали духовното съществува,
незнайно откъде,
пред погледа на черната мадона,
нейната луна отново изгря,
макар и за малко,
колкото сутринта да стопи
снагата й на синигерка
без да бъде дошла
у гости си отиди,
добре дошла,
и мене ме отмини.
Не знам дори, очите й вперени,
дали в мен ще погледне,
и погледът й вперен надълбоко,
в нашите погледи, а не души,
защото „Пейо плаши гаргите ...“,
не знам защо наперен отзад върви
погледът ми уви, дълбае дори,
в недрата на земята нейна,
и днес, и в зори,
самотни уви ...