Колко още мрак
ще понесе нощта ми свидна
и дали ще мога пак
заранта си да прегърна миловидна?
Знам, в съня си толкова реален,
че чак не искам да се будя.
Нереално идеален
оставяш ме безмълвна да се чудя
дали, когато утрото прогони
чертите тъй желани, мили
сърцето ми ще може да отрони
листата си последните, красиви?!
Или есента ми ще замръзне в миг
с последния издишан от Душата вик...