Потайна среща имахме с Луната.
Докосна ме със синкави лъчи.
Тя грееше с особена позлата
и шепнешком ми каза - замълчи.
Аз зная, че си влюбен само в мене.
Ще стана твоята богиня и жена.
Насред студената чуждееща вселена
ще те налюбя с тяло-светлина.
Стоях смутен, не смеех да отвърна.
Изгряла бе единствено за мен.
Със рокля булченска, в пътека лунна,
сияйна слизаше в среднощен ден.
И онемял я гледах без да мръдна -
величествена - несравнимата Луна.
Дошла от най-далечното да ме прегърне,
неземна - в земно тяло на жена.
Докосвахме се слети в тишината,
в роса окъпани от воайорите-звезди.
Бе най-великата любов сред самотата.
От нея ден със лунен поглед се роди!