Накрая на времето, накрая на \"вчера\"
почти безсловесни са думите.
Като в музика, с ритъм отмерена,
като в онези любови - безумните.
Прощална, гореща целувка изкусна
впива денят във земята.
С привкус \"недовършеност\", с парещи устни,
натежали от лято, натежали от лято...
Накрая на времето, сред разкошната есен;
а дърветата - пурпурни клади
догарящо, пръскат искри безконечно -
златно и мораво в танц листопаден.
Многоръки дървета със жилави клони
познати ръце са, помахващи.
Дъждовните капки очи са безбройни -
взират се в мен със очакване.
Привкус \"недовършеност\", късчета минало,
недокоснат мираж - безвъзвратно,
заспали в утробата \"време\" завинаги.
И сънуваме лято, сънуваме лято...