Настъпва есента,
назад не се обръща,
нахлува в нас тъга,
че вече не сме същите.
Денят ще се скъси,
нощта ще е безбрежна
и пак ще ни боли,
и пак ще търсим нежност.
Отива си от нас,
горещото ни лято
и гледаме в захлас,
след всяко птиче ято.
И спомени кръжат,
и стоплят ни душите,
а пламъчето в нас,
пак ще осмисля дните.
Настъпва есента
и бавно ни обгръща,
и носи ни тъга,
че младостта не връща.