Аз нямам вече капка сила за поредното сбогуване.

И всички петъци тринайсти в календара ще зачеркна.

Мълчанието ми е мамещ океан. Ще го преплувам.

На този бряг издигнах храм от думи. Ала мразя черкви.

Не ми останаха клепачи за гуляй с катун безсъници.

Умората – напъден пес – се върна и се моли нямо.

Опъвам тънка корда за съня, безмълвно пускам въдица...

Зад мен единствената премълчана дума осветява храма.