Наркотик е земята,
когато те има.
Подавам ръката -
не е вече зима.
Замлъква небето -
копнееща прелест,
а там – във сърцето
е пълно със свежест.
Държим ветровете,
опитомяваме хищници.
Топим ледовете,
звездите - съмишленици.
Поглеждаш ме нежно -
разстилащ воал.
Въздишам копнежно -
твоя съм – бял корал.