val - Валентина Цвяткова

Ако ти дам останалите в мене дни,
ще ми покажеш ли разцъфнала пътека.
Където двама с тебе да вървим,
а любовта в очите ни да свети.

Ако ти дам премръзналите си ръце,
ще можеш ли със обич да ги стоплиш?
И да ги скриеш в своите от зимни ветрове.
Със огън и със жар да ги докосваш.

Ако ти дам до смърт раненото сърце,
на хиляди парчета разпиляно,
ще можеш ли отново да го събереш,
да бие пак събудено и цяло.

Ако ти дам изпепелената душа,
от кладите - до въглен обгоряла,
ще ѝ дариш ли нови две крила,
за да си спомни как със птици е летяла.
. . .
Не искам в нищичко да се кълнеш.
Без думи, любовта ми подари.
След всички други, ако в мен се спреш,
със обичта - сърцето съживи...