Изпуснат от любовните прогнози,
един следобед черна риза си надяна.
Жестоко тя накрая ме извози
и във сърце ми сложи бомба невидяна.
И сух барут във него ми зарови
и ме остави сам- самичък на съдбата.
Събраха се любовнте отрови
да ми почернят бялото и на главата.
И тоз следобед се захлюпи в тъмно.
Светкавица раздира черната му риза
и се заби в сърцето ми по стръмно:
взриви го безпощадно, после се изниза...
И гръм в душата ми за миг отекна.
Дори и тялото от болка се разклати.
И Любовта в душата ми пресекна,
мечта останаха и дните ни крилати.
И дъжд тъжовен заваля подире,
за да измие мъката любовна.
Светкавицата в мен остави диря,
душата стана топката оловна...