Отровена душа, злощастно време,
обида, гняв, тревога и вина,
фалшив герой със непосилно бреме,
живот обикновен... без красота.

И как ще разцъфти във теб усмивка,
не видиш ли протегната ръка,
загърнат с неопренова обвивка,
пропадаш сам...  в зловеща пустота.

... затова, вземи, ръката си ти давам!
Да протегнеш своята, най-трудното е, знам.
Но веднъж протегнеш ли я, аз ти обещавам,
да я залепя със обич за моята длан.