Коварен е светът, лицемери много,

навъдиха се сякаш изведнъж.

Под път над път ги срещаш и поглеждаш строго,

кални, кални като след пороен дъжд.

Коварен е светът и сякаш няма управия,

управници без срам и без души.

За миг надигне се за нещо олелия,

направеното колко бързо се руши.

Коварен е светът. Приказваме по двама,

всичко в тиня пред очите ни върви.

Цветът отнесе. Какво остана тук?

Болката в душите дълго, дълго ще кърви.

В.Й. 13.10.2016г.