Ти недей, недей да тъжиш.
Тя, тъгата, е в моята есен.
Аз съм свикнала да ми тежи
и да прави света ми по-тесен.
И недей в листопада се взира,
ще завърши с изсъхнала шума.
И не слушай как се провира
в теб най-закъснялата дума.
Тя не става за циганско лято,
а е капката дъжд във капчука,
студеното е във вятъра,
по прозорците дето ти чука
и запалва във тебе тревога,
която пораства до рана.
Аз пък не знам дали мога
да я превържа и да остана.