А пък любовта ме топли...
както огън в люта зима...
крехки и смирени вопли...
правят я неотразима...

Пролетното настроение отново ме обзема...
стотици цветове и лека тишина...
карат ме да възприема...
колко много струва ни живота...

Лятото на лицето ми промъква се...
Показващо се в смахната усмивка...
Слънцето във мен оглежда се...
и дарява ми мечтаната почивка...

Четири сезона крият се във мен...
четири различни чувства...
Този свят е тъй безумен...
ала винаги над мене властва...