На Времето по циферблата,

зареяна в пространството стрелка;

нанобрънка от вселенското зачатие,

с едничка привилегия – душа.

Докрай навита е пружината витална.

Стрелка, без шанс за връщане назад;

с дузина избора към светлото начало

и още толкова в тъмата ретроградна.

Тик-так. Повлича я цикличната спирала,

и тътне в паузите вечният въпрос:

Да вкуси центробежната премала

или остане върху скучната си ос(?)