Някой някъде тъгува... тихо плаче
и от нивга непогледнати очи
два солени ручея горчиво влачат
преглътнати ... затъкнати сълзи...
Пуст, застинал е наоколо всемирът,
липсват име, телефон или адрес...
Чудно... как адресата го достига
мислено отправената скрита вест...
Те, душите всичко знаят! И сърцата,
сбрали мъдростта на вечността,
шепнат и разказват красотата
на тайния език на любовта...
Единствена утеха: Любовта е жива там,
където в надпревара нежност се отдава...
Никой... никой няма да е вече сам...
Самота не се лекува със забрава!...