До кога ще залъгваш сърцето си
с неистини, с празни слова?
До кога ще трупаш в небето си
изгубили блясък звезда след звезда?
Не ти ли омръзна напразно да чакаш
силуетът изплуващ в нощта,
за който на другите казваш,
че бил е най-сладка мечта.
И питам аз до кога
раните свои болезнени
ще можеш парче по парче да събра
с думи напразно изречени.
Че нещо, когато се счупи
не можеш с лъжа го изкупи...