Не ме е страх да падам от високо
(дори да съм на осмото небе).
Не ме е страх да скачам и в дълбокото,
до кръв да жуля нежни колене.

По ръбчето житейско се разхождам,
свирепости гальовно укротявам.
Реша ли - сбъдвам всяка невъзможност,
дори да трябва вятър да надбягам.

Не ме е страх от огнени стихии,
с копривени венци челото кича.
В сърцето си разковничето крия - 
в онази смела думичка \"обичам\".

Безстрашница (измислих си и име).
Преборвам се със всичко, с голи длани.
Но, знаеш ли... до ужас в мене скрит е
единствено страхът от тебенямане.