Аз гасна... В тревогите свои, безбройни,
сред днешната сива мъгла,
която товари ме с болки, с проблеми,
и буди във мене тъга...
Задето не мога със пръсти да щракна...
да туря завинаги край...
на цялата болка и мъка ужасна,
които ме теглят назад......
Но стига със мене, че някой ще каже:
\"Я, вижте го този лаик...
Я, вижте за себе си колко терзае,
защото е още зелен.\"
Обратно се връщам... към нашата тема,
за болката вреде край мен....
На мен ми е ясно- не само аз страдам...
и други копнеят... за ден...
Да бях аз единствен, единствен дет страда...
със фактите бих бил щастлив...
Обаче щом страдат и тези край мене....
трепери душата във мен....
Трепери... Защото единствено гледам....
аз цялата болка край мен...
Защото не мога усмивка да пратя...
на бедния, страдащ човек.