Открих те в неуморен бяг загадъчно красива,
прозрял пробудени надежди с различни имена.
В изстрадания делник бе отмерена и мила.
Молех се в забрава да оставиш несъществуваща вина.
Под звездата ти потърсих себе си и други светове.
Над всички пътища бе твоята светлина.
Имам те като глътката въздух сякаш от векове!
И с благодарност те искам да си моята жена!...