Онази, Черната, за мен се сеща,
често ми изпраща писма
и лично идва тя с мен на среща,
гоня я, щото я не ща.

Очаквам още от Живота
да ми помогне и на мен,
да ми даде и още квота
и подари ми светъл ден.

Как ще завърши битката жестока,
това не мога аз да знам,
но мойта вяра силна е, дълбока,
духът ми също е голям.

О, мой Живот, любим и сладък,
не бъди към мен суров!
Ще ти дам аз скъп подарък -
Надежда, Вяра и Любов.

А ти почакай ме, Любезна!
Не бързай още тъй със мен,
аз знам, че ти си неизбежна,
не ще избегна твоя ден.

Но искам да съм при живота,
при него аз да постоя.
Ако даде ми той и квота,
ще продължа и да горя.

Затуй за мене забрави!
Ела след много, много дни,
аз искам още да творя.
След туй при мене ти ела,

когато вече нямам сила,
тогава ти ще победиш.
Сега върви далече, мила,
изтрий ме и от твоя лист.