Тъгата е красива. Не отричам. Тъгува се когато нещо липсва. Тъгува се ако до смърт обичаш. Тъгува се когато в тебе кипва кръвта от незаслужена обида. Тъгува се за всичко невъзможно, бленувано, заключвано, зазидано в сърце, което блъска от тревожност. Загубената чистота човешка довежда до тъга. Провалът също. Тъга излъчва всяка твоя грешка. Тъгува се за майка, град и къща. По детството безкрайно се тъгува, по младост, по надежди и Родина ... Тъгата е безценна. Скъпо струва ако в живота без тъга си минал. Тъгува се по хубавите нощи, в които си усещал тръпка дива. В тъгата има порив властен, мощен и затова тъгата е красива.