Здравей, вдъхновение, ти ли си?
Не зная, теб ли очаквах
в аромата на цъфнали ириси
или в старата, прашната ракла.
Щом сънят си играе със мислите
и умело с ръка ги подмята,
а към мен с върховете на пръстите
лениво протяга се мрака.
Остани, вдъхновение, моля те -
ненатрапчиво силно и нежно.
Не отлитай с праха от тополите
в друго време и друга безбрежност.
От Създателя малка частица си,
незаслужено някой докосваща.
Дъх и вятър, и полъх, и птица си -
необяснима и омагьосваща.
И се взираш в мен със лъчистите,
онези - най-сините ириси
Знам, объркани малко са мислите.
Здравей, вдъхновение, ти ли си?