Гърдите ти - свещенни планини,
очите ти - два извора от свежест,
в недрата си от страст ме потопи,
в недрата си от животворна прелест.
Изпий ме като чаша с еликсир
поднесена ти от ръцете на Съдбата,
а може би дори от луд сатир
пиян от виното и от луната...
Разкъсай ме. Аз пак ще се събера
и пак във твоите ръце ще се предам
забравил бъдещето си, и свойто вчера -
Поклонник съм... а ти си моят храм...
И щом съм с теб, аз винаги ще бъда.
Разпадащ се, изпиван, ще възкръсвам.
Ще се прераждам, като пеперуда
докато твоята любов... във мене чувствам...
15.10.2016.
Георги Каменов