Ще те намеря някога такъв, какъвто във мечтите ми те има. Изпълваш всяка моя капка кръв с копнеж за мигове неповторими.
Ще бъдеш,знам, усмихнат и чаровен, с обичащи ръце и силно рамо. Изпълнен със любов във свят гробовен. В сърцето с път, във който да сме двама.
И ако трябва, в сто живота ще те търся. Безброй разпятия ще понеса. И сто пъти сърцето ще разкъсам. И сто пъти душата ще изпепеля.
През Ада ако трябва, ще премина и не веднъж, а сто пъти ще изгоря. Аз трябва любовта си да открия, за да не скитам сто години в самота... . . . Ще идвам пак и пак, отново на земята, и ще те търся, ще изгарям, ще боля. Понякога ще вия като вълк срещу луната, но ще открия, зная, твоята душа...