Спря до мен за миг…
и сякаш времето заспа…
Ни звук, ни дума, ни вик…
не разпръсна тази тишина…

Погледна ме и се смразих…
очите ми, попили толкова сълзи и болка…
колко пъти мислено те унищожих…
само ако знаеше…колко, колко…

Мразех себе си и мразех теб…
за всичко, което причини ми…
Мразех целия свят проклет…
ако можеш силите върни ми…

Безсилна, безнадеждна скитам се…
на този свят една-едничка…
Безспирно, неуморно лутам се…
и търся онази мъничка звездичка…

която пътя да ми покаже…
и да ме учи как да не греша…
на която болката си да изкажа…
с нея да се утеша…

Търся я, но нищо не откривам…
всяка вечер гледам към просторното небе…
всичко мога да изтрия…
само тебе от сърцето – не…