Вятър разпилява шепата спомени.
Пясък морски полепва по дланите.
Вълни препускат, лудо подгонени
от зовa копнежен на чайките.

Двама стоим на брега умълчани,
думи стаили в прегръдката залезна.
Нямо повтаряме  словата наказани
и избелели от времето обещания.

А морето синее нехайно,
запечатало в миди хиляди мигове,
и рапани нашепват омайно
обетите наши, отдавна забравени.

Пръсти вплели, се взираме в здрача,
тихо преглъщайки сълзите издайни
и обичали... и обичащи пак се вричаме
да се върнем,
напук, 
отново тук...

... с теб, двамата...