Вървя по следите на своето минало и търся забравени пролети. Там времето отдавна е застинало, със спрели в началото полети. Сякаш съм в сън, който все се повтаря, с неясни и странни фрагменти… Утро се ражда, залез догаря – кадри от филмова лента. Любови, раздели, мечти споделени – сбъднати или забравени… Някак самотни изглеждат край мене лица на жени изоставени. В разпри с познати, в любовни признания ту лош съм, ту пък съм нежен. Творчески полети и разочарования, застинали, в мене се вглеждат. В калейдоскопа от образи и събития, в тази вселена голяма, ме поразява едно откритие – има ме там, но и ме няма.