Тъгата ми похлопа на вратата,
красива, нежна и самотна,
отворих и, поканих я да влезе
и приютих я... да не е сиротна.
Постлах и да си легне във душата ми,
завих я топло, болката изтръгнах,
заспивай миличка... прошепнах и с усмивка,
погалих я за сбогом... и си тръгнах.
05.05.2015г.