Добре си живяла една поетеса
и шарела с поглед ден подир ден,
небесните музи да търси къде са,
та стих да измоли от тях съчинен.

На пръсти тя влизала в сайтове разни
и плюнчела там “талантливо” перо.
Заглавие взела, но чувствата – празни.
Тя стискала здраво асото каро…

Парички ѝ трябвали, що да работи?
Простора огласяла с рядък талант.
Конкурсче, награда, печелила вота…
Блестяла тя вредом като диамант.

Така си направила пет стихосбирки,
издатели имало – гъби след дъжд.
Жонглирайки с думи, тя нямала спирка
и нищо не вложила нито веднъж.

Дълбоко приспана била съвестта ѝ,
но нощем я будела тя като с чук –
в съня ѝ кошмари изпращала тайно…
А аз милостиво бих спряла дотук.