Зеленият дъжд пак се крие в чемшира,
а лятото сбира си вече багажа.
И залеза днешен преваля баира,
а нощните птици остават на стража.

И спъват краката си тъмните нощи,
и розови стават след залез баири.
Изстръпват във мене човешките мощи -
щурчето в душата ми тихичко свири.

Треви - окосени - на купки събрани,
опъват в стърнището дългите сенки.
Лозята- узрели - са вече обрани...
Момите си правят вечерни седенки.