Октомври е на път да превали. Навън е пъстър, вътре в мен безличен. Учудващо, дори не ме боли, когато ежедневието сричам. Октомври ме изпълва с тишина. Дори и есента не е събитие. Привиква се и няма новина в листата позлатени и мъглите. Октомври е предчувствие за студ. Просмукващо очакване на тъмно с пореден залез, а светът е луд, напук на закъснялото си съмване. Ще го преглътна като нужен хап, лекуващ закърнялото ми его, като финал на плодовит етап, мираж за бряг в очакване безбрего. Прибран е всеки къснозреещ плод, но всеки падащ лист излъчва чувство. Октомври ме научи на живот - дори и в края да твориш изкуство.