Наличието на липсата ти ме изтрива. Самото и съществуване. Самият факт, че те няма и че те нямам. Това, че си толкова далече тялом и страха да не те изгубя духом. Хилядите километри и мечтите ми дълги колкото тях. Сълзите ми, препокрити от многото ти усмивки. И много други. ... Наличието на липсата ти ме изтрива. Започвам да се губя малко по малко. Губя себе си, усмивките и вярата в надеждата дори. Погубвам щастието ти с друга, за да съм щастлива аз. Погубвам времето, мечтите, може би и всевъзможните любови. А ти погубваш само мене. Бавно, мъчително, парче по парче. Защото липсата ти ... Просто ме изтрива!