\"О, Шанз-Елизе\" кънтеше в главата на Вълко Червенков, с коефициент на интелигентност на кандидат-президент, отличник по география, вулкан от емоции с отлитаща апатия. От малък за Париж ридаеше, още като блед юноша да потропва гордо с ромиката по френски паваж си мечтаеше. И ето сега, градът на любовта бе само на ръка разстояние, наистина не подлежи на описание, + любяща съпруга, минус погребение на ЦСКА, ще преживеем и това. Цяла нощ не мигна, адреналинът му доста се повдигна, на летището обаче адът се надигна, Киро лукаво му намигна, всичко щеше да приключи, като пътуване на Америго Веспучи. Заложи на грешната опашка, ромки с колички, екипажи с колосани якички, на косъм полета да изтърве, буквално последен еърбъса той превзе, с разтреперана жена, би станал вечната звезда, митовете на века, мълвата щеше да се разнесе оттук до Етрополе. О, Вълко резил страхотен отърва, все пак работеше това, следващия път пропуска си покажи и чакащите предреди. С тая скромност и тъпота си оставаш в калта, рискувайки десетки евра на боклука, сам на терминала, пред развод, дали не е световен комплот. Отчаян оптимист по природа, бързо забрави тази несгода и след 3 часа вече се блещеше от върха на Айфеловата кула. Една от най-удивителните гледки, които могат да зърнат човешките очи, звук и светлина със снопове разноцветни лъчи, сетивата им разби. Грам не обърна внимание на лекия есенен дъждец, превърнал се впоследствие в библейски потоп, напомнящ пробив във ВЕЦ, закупи чадър от млад французин, тъмен махагон, нищо общо с Франсоа Вийон. Навременен галантен жест, валеше като из ведро, площад Конкорд превърна се в същинско Ватерло. Неприятностите са дотук - твърдо той реши, одеждите си изсуши, после от Монмартр се тагна, тоз район страшно го грабна. Позитивното мислене му е заложено генетично, попадна в капана на сънищата настроен поетично. Преуморен, щастлив, сънува арки, кули + негри-сомнамбули. Лек допир го събуди. О, чудо - нежната половинка се е разнежила в 4 през нощта. Париж си е Париж, легенди за страстта ? Не би, кошмарът предстои.
- В стаята има мишка - тази реплика в реалността го върна.
- Ти си мишка - светкавично отвърна и с юргана се загърна.
Таман се унесе и съмнение го втресе, нещо шумолеше.
- Пеперуда или бръмбар - авторитетно отсече и към плика с кроасаните мигом се завтече. Дребна сива мишчица - гризанка от торбичката изскочи и триумфално към дупка под масата се насочи. С еленски скок и вик на ужас Вълко подскочи 3 м над земята и се приземи в обятията на жената. Мина тъй известно време, докато Вълко се съвземе. После гневен, разлютен изнесе истинска тирада пред ошашавения рецепсионист, нещо средно между Гара Дембеле и Оливър Туист. Какво ли още ще се случи, май драмата приключи, в нова стая, лукс и телевизор, пусна го в пълен мрак, Том и Джери си вървеше пак, изрази подкрепа за шибания котарак...
Последва разкошен слънчев ден, видяха статуиите на Роден, градусите 25, оцениха лучената супа, де го чукаш, де се пука. Но точно до мемориала на Даяна природен повик го прихвана. Корабче по Сена, Тюйлери, ах, какви красоти, когато душата ти сияе, напълно забравяш как ти се пикае. Освен далновиден, пресметлив, лицето Вълко си е доста повратлив. Безплатни тоалетни алеле блу, момъкът се шмугна умело след предишното мосю. Какъв мистейк, довел до Титаник - римейк. Внезапно гальовен женски глас на френски нещо занарережда, о, обичам го тоя език, как само ги подрежда, думи като финна прежда. Толкова красив и мелодичен, сякаш бе не в клозет, а на улица Вишнева, номер 5. Но по средата на процеса гърнето се прибра и остави Вълко със зяпнала уста, държейки инструмента в ръка. Водна стихия го обгърна, но така и не го върна. Изпсува цветисто, а съоръжението отговори пускайки вълни от вси страни, до глезените на клетия монами. На пръсти, на пети, бореше се, но уви, все едно бе стъпил в море. Нещата уж се успокоиха, но после всичко се повтори, страдалецът се отказа да мърмори, излезе навън като подгизнало псе и пое омърлушен по Шанз-Елизе. Съпругата подла от смях се задави, после зае се масаж да му прави. Къде си Алеко да видиш това, бай Ганьо в евротоалетна тук и сега. Накрая за капак, колегите в Бове иззеха консервата за селфита, закупена естествено в Микре, явно и там си имат зловещо ГВА, зъл демон за сигурността. О, Вълко в твоите среди вилнеят и цар, и император, но специално теб простотията те преследва като терминатор. Така завърши епопеята в Париж, град с дух неповторим, романтика без маска и без грим, с вода отвсякъде, гризачи, платната на Дега, Сезан, пророчествата на Фалачи, блаженство във Версай, отивай там, не се мотай, битовизмът няма край. Прибра се нашият герой обогатен, настоящ топ-булгар серсем, но европеец на утрешния ден.