Здравей, мое чудно, среднощно момиче,
пак те чакам и тихо говоря с дъжда.
Tой, понеже не бърза за никъде,
а пък аз, аз защото не мога да спя.
Свикнах някак, не зная как стана,
беше нощ, пак валеше така,
ти дойде от дъжда и в дъжда ми остана
и валя, и валя, и валя
Сладко мокра, вълшебно красива,
смехът ти наоколо се разпиля,
дъждът се задъха видял самодива
и както валеше времето спря.
Отогава те чакам среднощно момиче
и се моля за нощи в които вали
Дали те сънувах, дали те обичам?
Разпитвам дъжда... ала той все мълчи.