Ще дойде ден и любовта към тебе ще отмине,тъй както плахи есенни листа, отстъпват мястото на зимата.

И моите чувства ще си тръгнат, тъй както розите през есента пресъхват.

И плахите надежди на момиче,разбили се на малки стъкълца,ще се превърнат във криле на птица феникс,отново възродила се от пепелта.

И всички нощи в сълзи пропиляни ще си останат там,заключени в момичешките дни, а пожълтелите тетрадки на тавана ще пазят моите забравени мечти.