Пред дверите на ада Данте те посреща.
На попрището жизнено в средата,
подготвен ли си
да вървиш нататък. -
\"Надежда всяка тука оставете\".
Един забравен шал
останал -
забрадката, с която махат.
Записват \"сбогом\" на скалата
със цвете гърбаво,
прорасло в нея.
Пътеката пред теб
обрасла е
с човешки сенки.
Припознаваш лица,
или пък само тъй
изглежда.
През улей сив
се спускаш под земята -
къртица
в слънчев лъч залязла.
\"И някога за път обратен
едва ли ще удари час.
Вода и суша - необятен,
светът ще бъде сън за нас\".